Музей на НБУ

1. Кога една изложба е успешна?

 

Успешната реализация на една изложба се постига, когато заложените програмни цели и задачи са изпълнени. За екипа на Националния политехнически музей  (НПТМ) е от съществено значение те да се постигнат във всяка нова временна експозиция. Въпреки че тези цели и задачи са специфични за всяка изложба, съществуват общи стандарти, към които се придържаме. Сред универсалните измерители за успех са:

• удовлетворението на различните публики по време на посещението и успешното възприемане на образователното въздействие - посетителите си тръгват обогатени с нови знания и разбиране по темата;
• ангажираност и диалог - скъсяване на дистанцията и насърчаване на съ/участието сред целевите групи; насърчаване на постоянните аудитории за последващо посещение;
• положителна обратна връзка - получаване на одобрителни оценки в книгата за впечатления, анкетните карти, социалните мрежи и/или „от уста на уста“ (споделяне на информация за изложбата сред близки и познати или т.нар. „маркетинг на мълвата“); привличане на нови посетители;
• медийна популяризация - вниманието, отделено от медиите и социалните медии, води до положителен обществен имидж и по-висока посещаемост. Това от своя страна допринася за повече продадени входни билети, платени такси за специализирани беседи, покупка на сувенири или с други думи финансови приходи;
• обогатяване на музейните фондове - постъпване на нови дарения на експонати, предизвикани от темата на изложбата. Например, след откриването на експозицията „310 години пишеща машина“ през май, нашата колекция се обогати с няколко нови и забележителни модели пишещи устройства и това не е изолиран случай;
• устойчивост и продължение – трансформиране на изложбата в пътуваща. Сред най-успешните примери за пътуващи изложби на НПТМ са „Техниката у дома през първата половина на ХХ век“ и нейното продължение „Техниката около нас по времето на народната власт“. Те гостуваха в редица български музеи, а в момента първата е в РИМ Благоевград, а втората в Археологическия музей – Хисаря. Постерната изложба „В света на българските откриватели и изобретатели“ гостува в сградата на Европейската Комисия в Брюксел, както и в редица музеи, училища, читалища и образователни институции у нас. Изложбата „Киното магия и техника“ понастоящем е експонирана в „Даскаловата къща“ в гр. Трявна, след успешното ѝ представяне в музеите в Сливен, Асеновград, Брезник и др.;
• влияние върху музейната политика – временната експозиция „Никола Танев. Щрихи от Мини „Перник““ не само представи нови аспекти от творчеството на художника, но и оказа влияние върху музейната политика. Започнахме да представяме и художествени изложби (до септември т.г. може да се посети изложбата на художника Вили Николов „Полифония и техника. Динамичен диалог“), практика, която не беше развивана преди.

 

 

 

 

Спазването на горепосочените стандарти е сред гарантите за успешната реализация на всяка една изложба. Разбира се има и други измерители, но тези, поне според мен са най-важните.

 

2. А коя е най-успешната изложба във Вашето пространство? Бихте ли ни разказали малко повече за нея? На какво, според вас, се дължи нейния успех?

 

 Не бих могла конкретно да отлича някоя от нашите изложби. Всяка една от тях достига до различни аудитории, спечели не само свои „фенове“, но и донесе дългосрочни ползи за музея. По-горе споменах изложбата „Никола Танев. Щрихи от Мини „Перник“. Тя успя да привлече вниманието на специфичен сегмент от публиката (студенти по изкуства, визуални артисти, художници, колекционери, млади хора и възрастни ценители на творчеството на Никола Танев), който до този момент оставаше встрани от обичайния ни посетителски профил. Изложбата провокира и положителни рецензии в специализирани издания за култура. След първоначалния си дебют в музея, сбирката продължи да радва публиката като гостува в ХГ „Христо Цокев“ – Габрово, ГХГ – Пловдив и бургаската Галерия „Георги Баев“, като по този начин допринесе за цялостната популяризация и положителен публичен образ на НПТМ.

 

 

Не мога да оставя без внимание изложбата „От Флинстоун до смартфон“. Тя бе истински „диалог с намигване“ между поколенията, изпъстрен с примери от ежедневието на младите отпреди 30 – 40 години. В нея за първи път представихме на едно място десетки работещи устройства от близкото минало. Сред тях бяха „култовите“ за времето си модели радиограмофони, радиоапарати, преносими магнетофони, радиокасетофони, цифрови аудиоплейъри (различни формати CD, mp3, MiniDisc), телевизори с размери на шкаф, т. нар. „радио на Джеймс Бонд“, прочутият фотоснайпер "Зенит", фотоапаратът за моментални снимки на героя Спайдърмен и друга любопитна техника. Представената тематика даваше възможност на отделните посетители (макар и възрастово разнородни и формирани при различни исторически, социално-икономически, политически и културни условия) да общуват успешно. Изложбата, де факто, беше „червената нишка“, която направи срещата и комуникацията между поколенията възможни. Обратната връзка показва, че гостите на изложбата са били обвързани „сетивно, физически и емоционално“ и с удоволствие са прекарали времето си в музея. У по-възрастните посетители експозицията е „събудила не само спомени“ (цитирам мнения), но и им е дала възможност да „научат актуални и интересни факти“. Младежите (от т.нар. „поколение Алфа“) имаха възможност да разберат как техните предшественици са слушали музика преди You Tube, как са живели без кабелна телевизия и интернет, как са се забавлявали. Това „ново“ за тях познание е „повишало“  тяхната обща „заинтересованост към историята, техниката и развитието на технологиите“, а надаваме се и, че е засилила уважението, толерантността и емпатията към по-възрастното поколение.

 

 

По подобен начин се разви и поредицата от LEGO изложби, които осъществяваме през последните години съвместно с Lebgo - Българският LEGO клуб, с който НПТМ развива успешно партньорство. От 2017 г. до сега, сме реализирали шест LEGO изложби, които се радват на изключителен интерес. Последното издание Bricks Ideas представи поредица от комплекти LEGO, които са базирани на идеи, предоставени от любителите на LEGO. Изложбата включваше разнообразие от сложни и впечатляващи модели, вдъхновени от култови филми, известни телевизионни предавания, емблематични забележителности и оригинални творения, създадени от любителите на емблематичните пластмасови тухлички. Тя се радва не само на същия успех като предишните издания, но и ги надмина. Бе посетена както от „твърдите“ фенове, които „не пропускат“ новите издания (както те самите отбелязват), така и от много нови посетители. На какво се дължи този „LEGO“ успех?

 

 

На първо място на разнообразието от представени модели, които отговорят на интересите и предпочитанията на различните видове публики Самият факт, че изложенията имат устойчив характер, е показателен. LEGO експозициите позволяват наличието на диалог и споделени интереси между малки и големи ,между „обикновени“ любители и „запалени“ колекционери на популярните конструктори. Не без значение е и обстоятелството, че обикновено покрай LEGO изложенията организираме съпътстващо тематично събитие, със съответната популяризация в медиите и социалните мрежи, а и винаги е добре да работиш в сътрудничество с добър и изпитан партньор.

 

 

 

3. Има ли златна среда между атрактивната част и научната стойност на една изложбата?

 

Словосъчетанието „златна среда“ не ми допада. Асоциирам популярния израз с постигането на нещо „средно“, а дори и това, че е „златно“, средното не е хубаво нито за музея, нито за посетителите. С две думи „средна хубост“.  Предпочитам да говорим за балансирана комбинация. Тук няма как да не призная, че този баланс се постига доста трудно. Защо ли?

Някои куратори (уредници), за щастие все по-рядко срещани, се съсредоточават твърде много върху научните аспекти, без да отчитат, че това води до неразбиране на информацията и/или пренасищане за потребителите. Те не отчитат, че посетителите са с различни нива на познания, интереси, демографски, социален и друг статус. Не търсят диалог и съ/участие при подготовката на експозицията и обратна връзка след нейната реализация.

От друга страна, музейните специалисти, които взаимодействат пряко с различните потребители (екскурзоводи, връзки с обществеността, музейни педагози и др. комуникатори), както и тези, които отговарят за пространствено-художественото оформление (дизайнери, художници, архитекти и музейни сценографи), се фокусират понякога повече върху атрактивната част. Те предпочитат наличието на по-малко текстове за сметка на повече интерактивни елементи, виртуална реалност, разнообразни и забавни самостоятелни дейности за публиките. Как и къде да се „срещнат“ тези двете групи от професионалисти? Понякога е трудно, много трудно. Най-добрият подход (той не е мое откритие) е екипната работа във всеки един момент – от планирането на изложбата до нейното приключване. Взаимното разбиране на гледните точки от различни страни би осигурило едновременно визуално привлекателна и информативно богата изложба, осигурявайки приятно и образователно изживяване за всички посетители. Радвам се, че в НПТМ това се получава…е понякога и с малко/повече усилие.

 

 

 

 

4. От каква подкрепа, знания и ресурси се нуждаят хората, които разработват и реализират музейни изложби днес?

На шега – от всякакви, но тъй като темата е сериозна, ще спомена някои от тях. В преобладаващата си част работещите в българските музеи са над средната, че и на повече възраст. За съжаление, понякога, при реализирането на изложби все още се използват и прилагат методи и подходи, които са безвъзвратно остарели, а примерите никак не са малко.

Ето защо специално за тази група допускам, че са необходими познания за новите тенденции в музейната практика. Тук включвам: съвременните начини за куриране на съдържание, планиране, концептуализация, проектиране, оформление, дизайн, сценография, осветление, музейна комуникация и връзки с обществеността, изследване и анализ на посетителите (и техните предпочитания), маркетингови стратегии и методи за ангажиране на общността, музейна педагогика и образователни програми, насочени към различни целеви групи и…още куп неща. Това, разбира се, е валидно и за младите колеги, но пък мисля, че се подразбира от само себе си.

В тази връзка е необходима осъзната подкрепа и целенасочени политики от страна на правителствените институции, ресорните ведомства, академичните среди и обучителни организации. Те биха подпомогнали и осигурили организирането на специализирани обучения и условия за непрекъснато професионално развитие и обмен на български и международен опит. Прекрасен пример в това отношение е дейността на Фондация „Америка за България“, която вече няколко години организира поредица от обучителни курсове, изключително полезни за работещите в музеите и галериите.

 

5. Какво, според Вас, трябва да предостави новата магистърска програма на НБУ на студентите?

 

Не съм запозната много добре с програмата, но доколкото ми е известно, тя предоставя интердисциплинарно образование, което обхваща както теоретични, така и практически аспекти на музейната дейност. Надявам се, че последните ще бъдат по-разширени, тъй като доста често връзката между теория и практика е доста нарушена. Добре е да се осигурят реални възможности на студентите, които имат интерес към музейната и експозиционна работа, но не работят и не са работили в музейната сфера, да видят „на терен“ какво се случва и придобият „реален опит“.  В тази връзка препоръчвам тясно сътрудничество със заинтересовани музейни институции. Като PR няма как да се обърна внимание и върху необходимостта от „повече часове“ посветени на връзките с обществеността и комуникацията с широк спектър от целеви групи, кризисния мениджмънт и управлението на проблемите, на вътрешните взаимоотношения и пр.

И разбира се изразявам надежда, че освен познания за съвременните музейни експозиции в историческите и археологически музеи, те ще придобият такива и за експозициите в научно-техническите музеи, които у нас не са много, но почти във всеки исторически и археологически музей, се съхраняват образци на техническо наследство, което допринася за по-доброто разбиране на историята и културата, има своя специфика.

Нека не забравяме, че те съхраняват и представят важни научни и технически артефакти, които са част от културното наследство. Тези музеи документират развитието на научните и техническите иновации и техните приложения в обществото. Всичко в света около нас, от технологиите, които ползваме, до културното и социалното развитие, се основава на познанията и уменията, научени през вековете. Техническите музеи играят основополагаща роля в запазването и разширяването на това наследство, като го представят на следващите поколения и го вдъхновяват да постигат нови висоти в научните изследвания и иновациите. Те предоставят ресурси и програми, които подкрепят както формалното образование така и неформалното образование за широка публика. Много от научно-техническите музеи са сред най-посещаваните в световен мащаб и се радват на изключителен интерес. Ето защо ще съм много щастлива ако изложбите и дейностите в НПТМ с различните публики станат обект на интерес в новата програма. Пожелавам ѝ успешен старт и дълготрайно и устойчиво развитие.

 

 

Интервюто е реализирано в контекста на Магистърската програма „Съвременни музейни експозиции в исторически и археологически музеи“ на Нов български университет. Програмата е насочена към работещи музейни експерти, куратори, архитекти, дизайнери с интерес в експозиционната работа и студенти с бакалавърска степен. Практическият фокус и приложимите знания са приоритет на обучението, което ще стартира в рамките на новата учебна година 2024/2025.