Музей на НБУ

ноември 2010 – март 2011

Човешката култура от миналото е запазена само като „следи“, които откриваме главно в археологическите находки. Като тръгваме по тези следи, често оскъдни и фрагментарни, ние се стремим да се върнем в историята, дори преди нея, да се докоснем до духа на далечното и отминало време, да осъществим диалог между епохите. Праистория, траки, римляни, ранно християнство... Пластовете на времената се наслагват безконфликтно или насилствено, за да бъдат разкрити днес като истинско наследство на земите, където текат Тунджа, Арда и Марица – пътища на завоеватели, на търговци, на дипломати.

Тази изложба ни въвежда в едно богато минало, следите от което до днес се забелязват върху скалите на Хасковския регион. Това е една от най-наситените с мегалити области на България: долмени, кромлехи, менхири, скални гробници и ниши привличат учени и туристи с вечната загадка – кой ги е издигнал, за какво са служели, как са ги осмисляли? Те лежат върху земите, които са населявани от траките и по-късно върху техните следи одрисите ще издигат каменни гробници, за да погребат своята тайна за живота след смъртта. Със своите ненадминати стенописи гробницата от Александрово беше подаръкът от тракийската древност, който дълго време очаквахме. Нейният дромос ни отвежда в света на безсмъртието. Миналото оставя своите следи главно в паметниците, свързани със смъртта. А безсмъртието наистина е постигнато – древните продължават да живеят и днес чрез нашето възхищение от техните творения.

Реплики на някои от участващите в експозицията съдове и сечива са създадени от студенти в рамките на експерименталната студентска работилница при интегрирания Център за научни изследвания и обучение при Музея на НБУ „Хетеротопия и природни ресурси“, създаден в рамките на финансирания от Фонда за научни изследвания едноименен проект.

Изложбата и каталогът към нея са осъществени със съдействието на Централния фонд за стратегическо развитие при Настоятелството на Нов български университет и изключителното съдействие на колегите от Регионален исторически музей – Хасково.

На 21 април в 17 часа отваря врати новата пролетна семестриална експозиция на Учебния музей на НБУ „Началата – образи и знаци”. Оригиналната концепция събира на едно място шедьоври от праисторията и тракийската епоха (от музея във Враца) и картини на известния български художник проф. Иван Кирков (собственост на Тракарт, Пловдив и на НБУ). Обединяващата идея на експозицията е в стойността на художествената творба като език, на който са записани представите на човека за света. Създадените в глина, бронз, сребро и живопис образи проговарят, донасяйки до нас послания от хилядолетията и откровенията на един голям художник. Това е диалог между епохите за задачите и ценностите на изкуството. Ясно е, че в началото, наред със словото, е бил и образът. Може би никога няма да можем да прочетем пиктограмите върху праисторическите съдове и плочки, но сме сигурни, че всеки орнамент е не само, и не толкова украса, колкото цялостен космологичен текст.

Изложбата, която представяме на вашето внимание, е замислена около идеята за началото. Всяко общество изгражда своята представа за идентичност като определя своя духовен произход – онази традиция, с която усеща връзка, онези корени, от които „израства”. Така то създава своя „пантеон”, своя „иконостас”, своя „ларариум” – дефинира своето начало, своя принцип.

Модерното време поставя хората пред нови и нови изпитания, но пътищата за тяхното осмисляне са плод на механизмите на човешкото мислене. Затова неминуемо търсим опора в традицията. Тя ни дава необходимата легитимност и сигурност, стабилност и цялостност.

Що се отнася до пластичното изкуство, изборът на „прадеди” от изобразителния арсенал на цялата история на изкуството е неразделна част от неговото развитие: ренесансът избира античността, класицизмът също, но през призмата и филтъра на ренесанса и т.н. Модерното изкуство, отказало се от перспективата да „разказва” и „описва” близо до натурата, търси своите „прародители” в онези периоди от историята, когато изображението „говори” всеобщия универсален език – езика на знака. Времето, когато образът е знак, а композицията – подредба на света. То се обръща към далечната темпорална застиналост, характерна за безвременните периоди от праисторията.

Фокусът на изложбата е именно тази пресечна точка на праисторическото изкуство от колекциите на РИМ Враца и модерното художествено мислене, въплътено в рисунките на Иван Кирков от колекцията на Културен Център Тракарт Пловдив. Защо модерният човек предпочита архаизма на неолита или примитивността на тракийското изкуство пред съвършенството на класиката? Какво търси в лаконичните форми на глинения идол и какво открива в тайнствения лабиринт на неговия орнамент? Дали само патината на хилядолетията предизвикват тези предпочитания или в цикличната смяна на художествения вкус има по-дълбинни закономерности, свързани с механизмите на възприятието? Може би за отговорите на тези въпроси ще ни помогнат възхитителните рисунки на Иван Кирков. В тях ние виждаме не емоционална стихия от линии и цветове, макар че рисунката много често се използва за улавяне на спонтанно състояние.  В малките листове се срещаме с концепирани, изведени, обобщени и осмислени форми и разработени композиции. Въпреки „нетрайния” „мимолетен” жанр на рисунката, изпълнена понякога и с химикал и флумастер, тези работи на Иван Кирков „говорят” с хилядолетния „език” на избрания „прародител” – със силата на обобщението, с премерената точност на мисълта. Да, на места сякаш долавяме далечно ехо от стилизацията и обобщението на неолитните майстори. Но нашата цел не беше да търсим „влияния”, а да покажем как езикът на пластиката възражда архитипни формули хилядолетия след като са били намерени.

В изложбата тези "формули" живеят и по друг начин - чрез уголемените реплики на култова сграда и на идол на Великата богиня-майка, чиито оригинали от праисторията също участват в изложбата. Репликите са създадени от студентки по керамика в рамките на експерименталната студентска работилница при интегрирания Център за научни изследвания и обучение при Музея на НБУ "Хетеротопия и природни ресурси", създаден в рамките на финансирания от Фонда за научни изследвания едноименен проект.

Като съпоставяме архаичното и модерното ние искаме да елиминираме хронологията и да представим вечните ценности. Да покажем, че неолитният грънчар е притежавал художествената увереност, защото се е опирал на традицията, както Иван Кирков дори в беглата скица вече залага картината, защото е сигурен в своето виждане за света.

ноември – декември 2011

Музеят на НБУ организира изложба „Аква-култура“ в сътрудничество с департамент „Науки за Земята и околната среда“ и Исторически музей „Искра“ гр. Казанлък. Това е поредната инициатива на Музея на НБУ в рамките на Музейната мрежа в България.

Основната идея на изложбата е фокусирана върху водата, но през призмата на „природа“ и „култура“ и експонатите представят различни „водни“ същества – раковини и сирени, както и акварелни произведения на изкуството и т.н. Изложбата е осъществена с активно студентско участие в рамките на експерименталната студентска работилница при интегрирания Център за научни изследвания и обучение при Музея на НБУ „Хетеротопия и природни ресурси“, създаден в рамките на финансирания от Фонда за научни изследвания едноименен проект.

В изложбата участват експонати от три частни колекции и от сбирките на ИМ „Искра“ Казанлък и Музея на НБУ.

декември 2011 – май 2012

Изложба „Домашният култ“

Учебният Музей на НБУ и Съюзът на колекционерите Ви канят на откриване на изложбата „Домашният култ“ на 20 декември в 17.30 часа.

Изложбата представя колекцията на Антонио Василев от български домашни икони и култови предмети. Тя се осъществява по проект, финансиран от програма „Култура“ на Столична община в подкрепа на кандидатурата на София за европейска столица на културата.

Посвещаваме изложбата на 20-годишнината на Нов български университет.

октомври 2012 – февруари 2013

Музеят на НБУ представя на софийската общественост поредната си семестриална изложба „Сердика е моят Рим“, за която гостуват експонати от фондовете на Общински културен институт „Музей за история на София”. Официалното откриване ще се състои на 3 октомври в 17.00 часа в залата на Музея на НБУ.

Изложбата се осъществява по проект към Програма „Култура“ на Столична община в подкрепа на кандидатурата на София за Европейска столица на културата.

В настоящата изложба са представени разнообразни по характер и функция предмети, постъпили в Софийския исторически музей в резултат на почти половинвековни археологически проучвания на територията на столицата, обхващащи различни области от живота на антична Сердика в периода на т.нар. „късна античност“ – от строителството, през ежедневния бит до религията и култа.

Изложбата е озаглавена с прочутото изречение на император Константин и показва културното наследство Сердика от ІV – VІ век. Късноантична Сердика има възлова роля за разбирането на културните процеси в Европа от този период. Важни за разпространението на християнството в Европа са решенията на Сердикийския църковен събор, допринесъл за установяването на християнската догматика.

Изложбата ще бъде представена и на участниците в провежданата на 25-26 септември в НБУ международна конференция Скандинавия и Балканите: Културни взаимодействия с Византия и Източна Европа през първото хилядолетие, организирана съвместно със Стокхолмския университет.

Подготовката на изложби в Музея на НБУ има и подчертано образователни аспекти.

Чрез участието на студенти в различните музейни дейности около създаването на изложбата,научно-творческата дейност се свързва с практиката и чрез експериментални, стимулиращи студентската творческа активност задачи допринася за развитието и на интерактивни форми на учебния процес. Студенти (от различни специалности) са и гидове и пазители в експозиционната зала на Музея на НБУ, подготвяни за това със специално насочени лекции по изложбата. Те имат за задача и да привличат и атрактивно да осведомяват своите колеги, както и всички посетители на Музея. Студенти по изобразително изкуство участват в подготовката на рекламните материали (плакат, покана и др.), студенти по изкуствознание и културология подготвят текстове, промотиращи изложбата в медиите. Всичко това прави от студентската среда от приятели на Музея активни разпространители на каузата на българското художествено наследство.

Така изречението на император Константин „Сердика е моят Рим“ придобива и съвременни измерения – то изразява и отношението на младите хора към днешна София, осмисляща и съживяваща многовековните си традиции.

3 – 25 април 2013 г.

Изложбата от фотографии представя участието на студенти от програми „Изкуствознание и артмениджмънт“ и „История на културата“ в Международната археологическа експедиция в Република Тува, Руска федерация през лятото на 2012 г.

Автор на снимките е Александър Николов – участник в експедицията.

Участието на студенти от НБУ беше финансирано от Руското географско дружество, Централния фонд за стратегическо развитие на НБУ, Студентския съвет и департамент „Изкуствознание и история на културата“ в НБУ.

Изложбата в Руския културно-информационен център се организира в рамките на Евразийски културен коридор „Пътят на конника“.

ноември 2013 – април 2014

Музеят на НБУ представя изложба „Тракийска крепост Драгойна в Музея на НБУ“, организирана в сътрудничество с регионален археологически музей гр. Пловдив. В изложбата участват находки от над 10-годишните археологически проучвания на тракийската крепост на връх Драгойна, Първомайско. Те се показват за първи път в София. Гости на откриването ще бъдат г-н Ангел Папазов, кмет на град Първомай и доц. д-р Костадин Кисьов, директор на РАМ Пловдив.

май – юли 2014 

Музеят на НБУ продължава активното сътрудничество с музеите от страната, за да покаже богатствата на техните фондове в редица тематични експозиции. 

От май до юли 2014 г. Регионалният исторически музей Сливен гостува на Музея на НБУ с изложба „Накитът“. Експозицията е подбрана само от фондовете на този богат музей и обхваща всички културни епохи – от праисторията до началото на 20 в. 

Основната цел на организаторите на изложбата е да покажат бижутерните изделия не само като елементи на украсата на човека и коня, но и като разпознаваеми за носителите на дадена култура знаци на етническа и социална принадлежност. Изработени от различни материали – злато, сребро, бронз, кост, създадени през различни епохи, превеждащи вкусовете на различни етнокултурни традиции, експонатите възсъздват пъстрата картина на развитието на това високо изкуство през хилядолетията. 

Не е случайно, че в експозицията са включени и украси към конската амуниция от тракийско време. През онази епоха конят е бил част от интегралната идентичност на владетеля. За пръв път находките на Г. Китов от разкопките в Сливенската „Долина на царете“ напускат музея в Сливен, за да илюстрират тази традиция и да покажат на зрителя майсторството на тракийските торевти. Също така за пръв път столичният зрител ще види накити от ранножелязната епоха, от римско време, от периода на българското Възраждане, които ще допълнят неговите познания за изкуството по нашите земи. 

Благодарим на нашите колеги от Регионалния исторически музей Сливен за готовността и щедростта, с която ни предоставиха скъпоценните артефакти, за тяхната специализирана помощ в подбора на експонатите и съставянето на каталога.

декември 2014 – май 2015

Музеят на Нов български университет и Центърът за документи и архивни фондове в НБУ Ви канят на изложба по повод 110-годишнината от рождението на Васил Стоилов.  Дойде време колекциите на Центъра за документи и архивни фондове, съставени от дарители на университета, да дебютират на тази бързо и уверено утвърдила се сцена.

Рисунките не са показвани в изложби и не са известни на публиката. Те представляват особен интерес за студентите по изкуствознание и изобразително изкуство и за изследователите на творческото дело на художника – изтъкнат живописец, но и забележителен рисувач. Качеството им на изпълнение, техният брой и възможността за тематичното им обособяване дават възможност за експонирането им както в самостоятелна изложба, така и допълнени от ръкописи, вещи и фотографии, съставящи фонд „ Проф. Васил Стоилов“ в Центъра за документи и архивни фондове на НБУ. Изложбата се осъществява със съдействието на Централния фонд за стратегическо развитие при Настоятелството на Нов български университет.

юни – ноември 2015

Музеят на НБУ Ви кани на официалното откриване на изложбата „Генко Генков от Колекция Димитър Инджов“. Сред представените творби на големия български художник ще има и такива, които ценителите ще имат възможност да видят за първи път. Изложбата се организира в сътрудничество със Съюза на колекционерите в България и ще бъде представена от академик Светлин Русев.

Фотограф: Вихра Велкова

декември 2015 - април 2016

Ивайло Петров е едно от големите имена в българската литература. Но той се отдава с не по-малка страст и на изобразителното изкуство. Тази изложба се опитва да покаже неговата чувствителност именно като художник – една малко известна на публиката страна на неговия талант.

декември 2016 – април 2017

Иван Кирков е сред поколението творци, осъществили голямата промяна в българското изкуство в началото на 60-те години. Той е изключително разнообразен и плодовит художник: работи в различни жанрове и техники на живописта, книжната графика, монументалните и декоративните изкуства. Въпреки ранното си признание, той не се ограничава в рамките на един стил или маниер, не минава през различни стилови периоди, а съобразява формалното изграждане на картината с идеята или емоцията си. Това, което го отличава във всичките му творби, е чувството за мярка, вкус и стил. Може би именно поради това той е особено ценен от частните колекционери.

Музеят на НБУ със съдействието на галерия УниАрт организира изложба на творби на Иван Кирков от частни сбирки, някои от които не са показвани досега. В изложбата участват творби на Иван Кирков от колекцията на НБУ, събирана от проф. Богдан Богданов. Посвещаваме я на 85-годишния юбилей на Иван Кирков и на паметта на проф. Богдан Богданов.

Имаме амбицията да събудим отново интереса към този необикновен художник и неговия прекрасен свят.

Изложба на проф. д-р Людмил Георгиев

април – май 2017

Това е трета самостоятелна изложба на проф. Людмил Георгиев. Както самият той твърди – акварелът си остава постоянната му любов поради трудното му овладяване, а техниката му изисква посвещение именно заради подмамващата простота и непоправимата окончателност на всеки щрих.

Авторът е известен с карикатурите си, отпечатвани във вестници и списания у нас и в чужбина в периода 1968 – 1991 г.

През 1969 г. предлага за първи път миниатюрни копия на икони в магазините на Съюза на българските художници, рамките на които резбова сам.

Има сериозни постижения в т.н. овчарска резба. Занимава се с изработването и осъществяването на проекти, смесващи провинциалния с винтидж стила в интериорното обзавеждане.

Смята, че изкуството е много лична изява и не претендира за признание. Намира за достатъчно, ако наблюдаващия работите му изпита моментно удоволствие.

10 юни, от 10 до 17 ч. 2017 г.

В подкрепа на 4-годишния Борис Владимиров, който страда от тежка форма на епилепсия.

Изложбата представи фотографии и рисунки на млади автори от различни части на България, обединени от обичта към родината и желанието тя да бъде споделена.

Инициатор и двигател на кампанията беше Габи Илиева – десетокласничка от 88 СУ „Димитър Попниколов“. Тя, заедно със съучениците ѝ от 10 а клас, положиха много труд и с огромно желание доведоха кампанията до успешен край.

Кампанията беше подпомогната организационно от Музей на НБУ. Департамент „Изкуствознание и история на културата“ финансира отпечатването на снимките, а НБУ закупи едно произведение.

Събрани бяха 970 лв.

юни – октомври 2017

През 1757 г. в Санкт-Петербург е основана „Академията на трите най-благородни изкуства“, която да подготвя майстори на живописта, архитектурата, скулптурата и гравюрата. Това е едно от най-старите учебни заведения с такъв профил в Европа. От нея са излезли редица велики руски художници като И. Репин, А. Куинджи, П. Чистяков, В. Маковски и др.

Изложбата „Петербургската художествена академия и нейните български възпитаници“, организирана от Музея на Академията в Санкт-Петербург и Музея на Нов български университет, показва стари фотографии (19 – началото на 20 в.), отразяващи живота на Академията, както и произведения на наши творци, завършили института „И. Е. Репин“: Станислав Доспевски, Марко Бехар, Димитър Остоич, Огнемир Киров и Атанас Шаренков. Показани са и някои трудове на наши изкуствоведи, учили в този институт: Иван Маразов, Дора Каменова, Розалина Пепеланова.

С тази международна проява Музеят на НБУ се надява да постави началото и на други изложби в сътрудничество с музеите на Санкт-Петербург.

17 - 31 март 2011

Основна идея на изложбата „Young, Fresh & Cool“ е да представи и популяризира млади творци от цялата страна, неизвестни за широката аудитория. Включените в изложбата автори са обединени помежду си не от общата стилистика, маниер на работа или тематика, а по-скоро от сходния си светоглед. Всички те са „млади, свежи, готини“, позитивни, отворени към новото и неочакваното, нетърпеливи да се срещнат очи в очи с бъдещето. Всичко това неизменно рефлектира и върху тяхното изкуство, което вярваме, че носи потенциал да се превърне в притегателна сила за почитателите на изобразителното изкуство в България, които търсят един новаторски и свеж поглед върху модерното изкуство.

Освен това изложбата „Young, Fresh & Cool“ може би ще заинтригува аудиторията и с факта, че е замислена да съчетава в себе си повече от едно изкуство. В нея си кореспондират живопис, скулптура и музика. Специално за проекта бe създадена авторска музика, вдъхновена от младите творци и техните произведения, която да придава още по- приятна и творческа атмосфера за гостите.   

Цел на проекта „Young, Fresh & Cool“ е да привлече широк кръг зрители: както хора тясно свързани и интересуващи се от изкуство и култура, така и аудиторията, която в ежедневието си и забързания начин на живот е далеч от художествените галерии, но все пак е запазила в себе си известна доза любопитство към новото, неизвестното, необремененото.

Особено важно обаче е изложбата „Young, Fresh & Cool“ да успее да привлече по-младата аудитория (20-35 години) и да допринесе за това Учебния музей на НБУ да се превърне в предпочитано място за срещи и дискусии на младите хора. Желанието ни е да създадем едно будно младо общество, което има идеи и знае, че може да намери разбиране, подкрепа и реализация тук в България. Надяваме се с тази инициатива да поставим началото на множество изложби, даващи шанс на млади, бъдещи творци.

Изложба „Young, Fresh & Cool“ е за модерния и забързан в ежедневието си човек, който тайно си мечтае за глътка свеж въздух и доза позитивизъм.

Куратори: Елена Трайкова, Ивета Рътарова, Кристина Кузмова – студентки по изкуствознание.

юли – октомври 2011

„Учебната колекция – техника и експеримент“ е лятна експозиция на Музея на НБУ, която представя различни студентски експериментални дейности в областта на изучаването на древното и съвременното изкуство.

Така самите студенти по експериментален път добиват представа за древни и съвременни художествени дейности, пресъздават технологията на производство на древните изделия – съдове и сечива – и установяват какви процеси въздействат върху предметите до откриването им от археолозите в наши дни. Инициативата е в рамките на експерименталната студентска работилница при интегрирания Център за научни изследвания и обучение при Музея на НБУ „Хетеротопия и природни ресурси“, създаден в рамките на финансирания от Фонда за научни изследвания едноименен проект.

Тази интерактивна форма на заниманията и ефектността на резултатите в съчетание с инициативността и мотивираността на самите студенти естествено преминават в практически и писмени разработки и могат да поставят началото на задълбочен научен интерес и развитие.

В изложбата са включени също и новопостъпили в колекцията на Музея на НБУ дарения от творби на изобразителното изкуство.

Май – октомври 2013

Идеята на експозицията следва нашата досегашна практика – разработва поставената тема в различни аспекти: история и технология, дизайн и стъклопластика.

Изложбата маркира и по-общата семантика на стъклото, свързана с идеята за светлината, прозрачността и чистотата.

Април 2015

Музеят на Нов български университет Ви кани на изложба по повод 18 април Международен ден на културното наследство. Фотографиите са дело на гл.ас. д-р Владимир Димитров и представят богатото културно наследство на Матера – града, който ще бъде културна столица на Европа заедно с град Пловдив.

Май – октомври 2016

Изложбата „Прозрачност и рефлексии“ представя произведения на български автори и се стреми към осмисляне на темата Време. В опит да се създаде мисловен наратив работите са пространствено подредени в групи, скицирани чрез ключови думи като:

• Зараждане, създаване, начало
• Себепознание, меланхолия, живот
• Безвремие, преход, болест на времето, след-времето

Основният въпрос, поставен пред публиката е: Можем ли да мислим произведенията на изкуството като реликви на времето?

Изложбата е конципирана и подредена от студентки от програма "Изкуствознание и артмениджмънт".

Декември 2017 – април 2018

Представата за тези цветове или не-цветове е многообразна – от най-силния контраст до монохромията и мекотата на сивото. Затова и семантиката на онова, което обозначаваме в термините на черно-бяло варира от контрасти като светлина и мрак, добро и зло, сватба и смърт, през  „обективността“ на черното като „черно на бяло“ или различното като „черна овца“ или „бяла врана“ до хармоничното равновесие или неутралното в „сивотата“.

Нашата изложба прави опит да обхване разнообразни интерпретации на този изначален контраст чрез произведения на живописта, графиката, фотографията, скулптурата и изкуството от стъкло от ранножелязната епоха до днес.

Октомври 2018 – март 2019

Изложба „Точка, линия, петно“ на литовския художник Сергей Селеский на гостуващия преподавател по програма Еразъм от Европейски хуманитарен университет във Вилнюс.

В рамките на изложбата, доц. Селеский ще изнесе лекция в Музей на НБУ на 30 октомври от 17:30 ч., в която ще представи своето творчество, както и технологията на създаване на произведенията.

Събитието се организира от департамент „Изящни изкуства“ и Музей на НБУ. Ръководител на проекта - доц. д-р Моника Попова.

Със специалната препоръка от ректора на Европейски хуманитарен университет - проф. Сергей Игнатов (Ректор на НБУ в периода 2002-2009).

Март – април 2019

Изложба на студенти и преподаватели, млади автори от програмите по изкуства в Нов български университет

Куратор: Косара Константинова

Ръководител на проекта: д-р Моника Найденова

Организатор: Център по изкуства към Факултета за базово образование на НБУ

„Креативността изисква кураж“, казва Анри Матис. Нашата съвместна изложба е изражение на това изказване. Какво обединява толкова разнообразни сфери на изкуството, коя е свързващата нишка помежду им? Куражът. Прозиращ във всяка една творба и онагледен чрез всевъзможни изразни средства. Изложените творби са свидетелство за креативното развитие на младите автори в Нов български университет. Освен да се обучават в различни техники, те са насърчавани да експериментират, да развиват възприятията и сетивата си, да разгръщат мисленето си в неподозирани посоки. Съзиданието само по себе си е психологическо състояние, раждането на творчески идеи е резултат от съзнателното личностно усъвършенстване, което води до установяване на собствен изказ. В представените творби звучат силните гласове на техните автори, които, макар толкова различни и индивидуални, сформират хармония от общата страст, която ги обединява – изкуството!

 В изложбата участват представители от програма „Визуални изкуства“ – модули „Графика и илюстрация“, „Сценичен дизайн“, „Керамика и порцелан. Дигитални форми“, „Стъклото в изкуството и дизайна“, „Плакат и рекламен дизайн“, „Съвременна живопис и стенопис“, програмите „Архитектура“, „Интериорен дизайн“, „Пространствен дизайн“, „Мода“, „Графичен дизайн“, „Фотография“ и „Изкуствознание и артмениджмънт“.

Изложбата е част от програмата на Дните на отворените врати в Нов български университет (28 и 30 март).

Април - октомври 2019 г.

Академик Светлин Русев беше сред най-изявените живописци от новото време. Но той  също така дълги години ръководеше Съюза на българските художници и успя да го превърне в мощна и сравнително независима творческа организация, довела до освобождаване на художественото мислене, помогнала на десетки художници да живеят от изкуството си.

 „Маестрото“ беше и един от най-големите колекционери на изкуство и един от основателите и най-дейните членове на Съюза на колекционерите. Голяма част от своята сбирка той подари на Плевен, основното ядро на колекцията си изложи в София, дванадесет рисунки, графики и живописни творби дари на Музея на НБУ при неговото откриване. Но неговата щедрост се разпростира и сред приятелите му. Именно тази страна разкрива изложбата „Дарове от Светлин“ в нашия музей.  Изложбата представя някои рисунки и платна, които акад. Светлин Русев подаряваше на приятели и колеги по различни поводи. Част от експозицията е и дарението от 12 гравюри и една маслена картина, дарени от “Маестрото” на Музея на НБУ.

18 май 2019 г. от 11.00 ч.

"Живопис и цвят. Техники и подходи в живописта" с водещ дипломантката в магистърска програма "Сравнително изкуствознание" Паулина Петрова. Участниците в уъркшопа имаха възможност да рисуват в музея абстрактни и фигуративни композиции под мотото „Бъдете будни“. Уъркшопът се проведе в рамките на изложбата „Дарове от Светлин“. Тя обединяваше живописни творби, рисунки, гравюри и графики на Гоя, Домие, Жул Паскен, Дечко Узунов и други, дарени от Светлин Русев на музея и рисунки, и платна на Маестрото, притежание на частни колекционери.

Водещата Паулина Петрова е завършила специалност „Живопис“ в НХА, в класа на проф. Теофан Сокеров. Интересите й са в областта на съвременното изкуство и арт терапията.

15 юни 2019 г. от 10.30 ч.

"Рисунка с туш". Уъркшопът запозна участниците с далекоизточните похвати на монохромната живопис. Заедно с Паулина Петрова – дипломант в магистърска програма "Сравнително изкуствознание", те се учиха да рисуват "на един дъх" с калиграфски четки и черен китайски туш, както някога са го правили китайските и японските майстори.

5 октомври2019 г. в 10.30 ч.

„Хартията в изкуството“. Участниците в уъркшопа имаха възможност да използват хартията не като основа за живопис и рисуване, а като материал за вдъхновение и моделиране на лични творчески идеи.

Материалите за събитията бяха осигурени от Музей на НБУ.

Октомври – ноември 2019

Изложбата на студенти от БП „Визуални изкуства“, модул „Графика и илюстрация“, майнър програма Графика и илюстрация“ и МП „Илюстриране и графични технологии“, е свързана с 500 години от кончината на Леонардо да Винчи. Недостижимият художник, скулптор, астроном, архитект, философ, учен, изобретател и футурист Леонардо да Винчи е и проницателен технолог, който вече 500 години не престава да ни изпълва с възхищение.

 Идеята на изложбата е да представи един различен поглед към творчеството на гения, пречупено през въображението на участниците, вдъхновено от желанието на Леонардо да полети като птиците, да промени руслото на реките, да разбере как е устроена клапата на човешкото сърце.

Избрахме формата на Ex Libris като най-пододящ формат за нашите произведения, именно защото в неговата специфика са заложени лаконичност и изящество на рисунъка, изразяването на отношението към отделния човек – било със средствата на шегата, било чрез символи и сравнения.

*Екслибрисът е миниатюрна графика с приложен характер, която представлява гравиран или печатен знак, който идентифицира собственика на дадена книга. Идва от латинския израз „ex libris“, което означава „из книгите на…“ в смисъл „от библиотеката на…“. Представлява етикет, който се залепва на вътрешната страна на корицата на книга, или печат, който се поставя там.

Изследователите на Леонардо твърдят, че тайната на гениалността му е в неговата любознателност, затова се надяваме че и публиката на изложбата ще прояви същото любопитство към представените графичните рисунки и произведения, реализирани в различни техники.

Ноември – декември 2019

Инсталация "Видео пространства" представя видео и фото материали заснети по време на посещението на студентите от модул "Сценичен дизайн", Бакалавърска програма "Визуални изкуства" на Квадриеналето по сценография 2019г. в гр. Прага, Чехия. Видео инсталацията представлява полиекранна система от образи, изобразяващи сценографски проекти от цял свят на студенти и професионалисти участници в изложението. Проекта е финансиран от Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ.

Декември 2019 – май 2020

Изложбата представя темата чрез античната вазопис, достигнала до нас в цели съдове и множество „говорещи“ фрагменти, а вазописта е основен извор на знанието за гръцката митология, обредна система и изкуство.

Симпозиумът е важна социална институция. Той е част от всяка фаза от обредната система – от раждането до смъртта.

Основната част от достигналата до нас антична гръцка керамика  е предназначена за симпозиум. Вазописта най-често е свързана със симпотичната тематика и с действената структура на пира: пиене, поезия, любов, музика и философия – както е в „Пирът“ на Платон и Атеней.

Април – Юни 2010

На 23 април 2010 е официалното откриване на Музея на НБУ с неговата първа експозиция "Богатства от Музейната мрежа". В нея са представени експонати от фондовете на музеите от Музейната мрежа - РИМ Враца, РИМ Шумен, ИМ Хасково, АМ Созопол и ИМ Казанлък, от РИМ Русе, от колекция "Арес", както и художествени творби и колекции на Музея на НБУ, придобити от дарения.

Интерактивната експозиция „Десетилетията на НБУ – идеи и личности“ е посветена на историята на Нов български университет. Тя се състои от 8 модула, които проследяват различни аспекти от пътя на университета чрез снимки, видеа и материални свидетелства, фокусирайки се върху ролята на личностите.

Модул „Гражданският университет“ проследява предисторията на НБУ през фокуса на гражданската инициатива за отстояване на академичната автономия от 1907-1908 г. и основаването на Дружеството за нов български университет през 1990 г., чиято цел е да работи за реформиране на българското висше образование.

На 18 септември 1991 г. Дружеството получава статут на университет от Великото народно събрание с името Нов български университет (ДВ, бр. 80/ 1991).

Модул „Администрацията“. Администрацията на НБУ винаги е била важна част от реформаторския профил на университета. Модулът представя разказите на дългогодишни служители на НБУ.

Модул „Първите“. В този модул учредители на НБУ споделят своите спомени и визии за изграждането на институцията. Това са разкази за постоянното движение на Нов български университет към утвърждаване на иновациите и свободата във висшето образование.

Модул „Проф. Богдан Богданов – Основателят“ разказва за основната фигура сред създателите на НБУ. Проф. Богдан Богданов е класически филолог, който в последните десетилетия на живота си се обърна към най-разнообразни теми и проблеми на науката, образованието и обществото. Делото на неговия живот е построяването на нов университет.

Модул „Пространствата“ представя най-модерната и непрестанно развиваща се университетска материална среда в България с акцент върху Библиотеката на НБУ, отличена с множество престижни награди.

Модулите „Преподавателите“ и  „Студентите“ разказват за всекидневието и празниците на преподавателите и студентите в НБУ и представят техни постижения и отличия, с които се открояват в академичния и културния живот на България.

Артъгълът показва НБУ като европейски и световен център на образованието по музика и театрално изкуство. В него могат да бъдат чути записи с изпълнения на примата Райна Кабаиванска, на виртуозите Милчо Левиев и Людмил Ангелов.

Вижте НБУ! Чуйте НБУ! На сензорните дисплеи може да изберете да гледате предпочитан от вас видеоматериал по темата на съответния модул.

Ако желаете да гледате цялото съдържание на видеата от модулите, сканирайте QR кода под съответното видео.

Дизайн и изпълнение на експозицията: Ивоформ

Дизайн на рекламните материали: гл. ас. д-р Софрони Върбев.

Да запазим Корал. Човешката нощ.

Изложба в изложбата.

На откриването на изложбата проф. Сергинов се обърна към студентите с думите: „Ние се опитваме просто да бъдем добри …Светът може да стане по-добър не чрез войни, вярваме искрено в това, а чрез изкуство и вид забавление. Помагайки си един на друг, помагайки на природата, можем да бъдем чисти хора.“

В изложбата можете да видите и валдхорната, превърнала се в емблема на плажа, и художествените фотографии на проф. д-р Васил Гарнизов.

За изложбата „Пътеки“ на Соня Маркова от гл. ас. д-р Руслан Лозев

   Още от името на изложбата „Пътеки“, а не пътят или посоката например, откриваме близостта на работите с природата и култа на материала използван в творбите на Соня Маркова. В изложбата виждаме, усещаме, преглъщаме живот. Сред материалите са разнообразно обработена дървесина, глина с органични текстури, и култовата вълна, за мен короната сред материалите. Соня представя „Бавно изкуство“ представено с огромно внимание към всеки детайл и в целостта си изложбата наистина разкрива „Пътеки“ в разнообразен контекст. Изложбата разширява нашето разбиране за техническия и творчески потенциал на вълната, всичко започва в земята. Съчетана смесица от стари и нови технологии, сложни механични търсения, прецизно цветоизграждане, които обединяват изображенията на природата през призмата на автора. Творбите предизвикват разказ, който се развива, зрителя не е подценен и е оставено прострянство за тълкуване, довършване на творбите в съзнанието на всеки. Разказването на истории дефинирането на пътеки е неразделна част от авторския творчески процес, стремежа да се разкаже история с всяка отделна творба така и чрез цялостното преживяване е видим. Материалът, овце, вълна, използването на земята, дървесината и приложната работа, предоставят отличителен визуален разказ, история. Творбите на Соня Маркова засягат всички аспекти на творчеството и романтиката на вълната, дървото и глината.