Музейна мрежа в България
 
Начало » Каталог
 
НМК 0010 Култов комплекс "Мадара"

Музей: Музейна мрежа в България
Намира се в: Дигитална база данни - Недвижими паметници на културата

Култов комплекс "Мадара"

             Култовият комплекс се намира при скалите ма местността Мадара, на 30 км от гр. Шумен и на 15 км от Плиска. Признат е за историко-археологически резерват. Резерватът обхваща няколкостотин декара площ, с музейна сграда, туристически пътеки и маркировка на обектите.
           Първите научни съобщения за местността и културните обекти са направени през XIX в. от Карел Шкорпил и Геза Фехер.След археологически сонбдажи на Рафаил Попов, Комисия от Българска академия на науките прави скеле на скалите и проучва основно рефното изображение на конник и останалите учатници в композицията през 1954 г. Постепенно проучванията на местността водят до по-точно определяне на функцията и вида на отделните части на култовия комплекс, както и хронологията и датировката им.
          Най-древен обект е Голямата пещера, където са се извършвали култови действа още в праисторическата епоха. В самата пещера още първите разкопвачи откриват оброчни плочки на Тракийския конник, което показва, че тя е била тракийско светилище. Намерени са оброчни плочки на Богинята-майка Бендида, на Трите нимфи и на Асклепий. Най-интересен обаче е фрагментът от мраморен къс със зодиакалните знаци, което е пряко доказателтво, че в скалния храм е пребивавал прорицател-гадател, какъвто вероятно е имало в по-големите тракийски светилища, споменати от античните извори. Площта около светилището вероятно е мащабно сателитно селище на големия култов комплекс под скалите - все още непроучена, поради липса на средства. От 2003 година екип на доц. Неделчо Неделчев и Георги Атанасов от Шуменския регионален исторически музей и Шуменския университет локализираха и проучиха местна работилница за оброчни плочки с образа на тракийския конник.
         Римската вила (над 2 декара площ) е била разположена на възвишение над сегашната ж.п. гара, разкопана е в средата на миналия век, а предмети от нея се съхраняват в Музея на резервата.
         Раннохристиянска скална гробница  е открита на около 3 километра от Мадарския релеф в местността "Кирека", в посока към Каспичан още преди 1944-та година. Уникалността и е, че е изцяло вкопана в скалния отвес и носи всички белези на трако-римските некрополни съоръжения от IV-V век. От двете и страни в скалата са издълбани урни, едната от които е с канал за отичане, а може би за събиране на сакрална течност. Входът е украсен с плитък, но богато фрагментиран кръст с големина над 1 метър. Жлебовете на входа подсказват, че е бил затварян с масивна врата и дълго време е бил използван. Някои учени изказват предположения, че това е гробницата на цар Борис Михаил, отдалечил се в близкия манастир, който е с пряка видимост към Плиска.
         Прабългарският езически култов център включва няколко обекта.
         Прабългарско капище се намира под основите на християнски манастир. Основите на капището показват правоъгълна основа с  външни и вътрешни по-здрави и дебели стени. Предполага се, че култовата пракитика на езическите българи се е извършвала с участието на огъня.
         Скално светилище с допълнително изградени стени се свързва отново с езическите вярвания на българите, които почитали скалата, според Отговорите на папа Николай до допитванията на българите. Останки от градеж до него се интерпретират като постройки на лятна реззиденция на българските ханове.
         Високо на скалата на 120 м. над морското разнище е представено релефно изображение на конник. Композицията включва още легнал лъв под копитата на коня и куче, следващо коня. Около сцената личат следи от няколко надписа, направени в различно време и отнасящи се до различни събития. Учените предлагат различни интепретации на сцената и същевременно различна датировка. Според първите публикации той изобразява хан Крум. Втора научна школа свързва създаването му с Омуртаг и по-късно с Тервел, а най-новите обяснения на сравнително младата генерация археолози и учени са, че най-вероятно това е образ на Бога Тангра. Друга линия на изследвания свързва сюжета на сцената с митопоетичните представи за конника-герой, с който би могъл да се идентифицира всеки владетел. Това обяснява наличието на надписи от различни години и владетели.   

Най-горе се намира военно-стратегическа крепост, свързвана в изворите с името Матора, Матира. Скалите наоколо са дали сигурно убежище на отшелници,  издълбали килиите си в непристъпните скали. Вероятно скалният манастир е съществувал по време на Второто българско царство. 

Възприемането на това място като култов, сакрален център продължава и до днес. Населението на района посещава скалите на няколко празника през годината, почитайки ги с ритуални действа и празнична трапеза.

 




 
 
 
За контакти Полезни връзки