Музейна мрежа в България
 
Начало » Изложби » Минали
 
"Началата - образи и знаци"
08.04.2011 ÷ 31.08.2011

На 21 април в 17 часа отваря врати новата пролетна семестриална експозиция на Учебния музей на НБУ „Началата – образи и знаци”. Оригиналната концепция събира на едно място шедьоври от праисторията и тракийската епоха (от музея във Враца) и картини на известния български художник проф. Иван Кирков (собственост на Тракарт, Пловдив и на НБУ). Обединяващата идея на експозицията е в стойността на художествената творба като език, на който са записани представите на човека за света. Създадените в глина, бронз, сребро и живопис образи проговарят, донасяйки до нас послания от хилядолетията и откровенията на един голям художник. Това е диалог между епохите за задачите и ценностите на изкуството. Ясно е, че в началото, наред със словото, е бил и образът. Може би никога няма да можем да прочетем пиктограмите върху праисторическите съдове и плочки, но сме сигурни, че всеки орнамент е не само, и не толкова украса, колкото цялостен космологичен текст.
Изложбата, която представяме на вашето внимание, е замислена около идеята за началото. Всяко общество изгражда своята представа за идентичност като определя своя духовен произход – онази традиция, с която усеща връзка, онези корени, от които „израства”. Така то създава своя „пантеон”, своя „иконостас”, своя „ларариум” – дефинира своето начало, своя принцип.
Модерното време поставя хората пред нови и нови изпитания, но пътищата за тяхното осмисляне са плод на механизмите на човешкото мислене. Затова неминуемо търсим опора в традицията. Тя ни дава необходимата легитимност и сигурност, стабилност и цялостност.
Що се отнася до пластичното изкуство, изборът на „прадеди” от изобразителния арсенал на цялата история на изкуството е неразделна част от неговото развитие: ренесансът избира античността, класицизмът също, но през призмата и филтъра на ренесанса и т.н. Модерното изкуство, отказало се от перспективата да „разказва” и „описва” близо до натурата, търси своите „прародители” в онези периоди от историята, когато изображението „говори” всеобщия универсален език – езика на знака. Времето, когато образът е знак, а композицията – подредба на света. То се обръща към далечната темпорална застиналост, характерна за безвременните периоди от праисторията.
Фокусът на изложбата е именно тази пресечна точка на праисторическото изкуство от колекциите на РИМ Враца и модерното художествено мислене, въплътено в рисунките на Иван Кирков от колекцията на Културен Център Тракарт Пловдив. Защо модерният човек предпочита архаизма на неолита или примитивността на тракийското изкуство пред съвършенството на класиката? Какво търси в лаконичните форми на глинения идол и какво открива в тайнствения лабиринт на неговия орнамент? Дали само патината на хилядолетията предизвикват тези предпочитания или в цикличната смяна на художествения вкус има по-дълбинни закономерности, свързани с механизмите на възприятието? Може би за отговорите на тези въпроси ще ни помогнат възхитителните рисунки на Иван Кирков. В тях ние виждаме не емоционална стихия от линии и цветове, макар че рисунката много често се използва за улавяне на спонтанно състояние. В малките листове се срещаме с концепирани, изведени, обобщени и осмислени форми и разработени композиции. Въпреки „нетрайния” „мимолетен” жанр на рисунката, изпълнена понякога и с химикал и флумастер, тези работи на Иван Кирков „говорят” с хилядолетния „език” на избрания „прародител” – със силата на обобщението, с премерената точност на мисълта. Да, на места сякаш долавяме далечно ехо от стилизацията и обощението на неолитните майстори. Но нашата цел не беше да търсим „влияния”, а да покажем как езикът на пластиката възражда архитипични формули хилядолетия след като са били намерени.
В изложбата тези "формули" живеят и по друг начин - чрез уголемените реплики на култова сграда и на идол на Великата богиня-майка, чиито оригинали от праисторията също участват в изложбата. Репликите са създадени от студентки по керамика в рамките на експерименталната студентска работилница при интегрирания Център за научни изследвания и обучение при Музея на НБУ "Хетеротопия и природни ресурси", създаден в рамките на финансирания от Фонда за научни изследвания едноименен проект.
Като съпоставяме архаичното и модерното ние искаме да елиминираме хронологията и да представим вечните ценности. Да покажем, че неолитният грънчар е притежавал художествената увереност, защото се е опирал на традицията, както Иван Кирков дори в беглата скица вече залага картината, защото е сигурен в своето виждане за света.
Валентина Ганева

 
 
 
За контакти Полезни връзки